В далечни, далечни времена, в необятността на прекрасната земя на Хакасия са живели великите хора на Дин-Лина. Бяха активни и свободолюбиви. Имаха сърца на тигри, зрение на орли, обоняние на кучета и слух на котки. Те били поканени охотно от различни владетели, за да възстановят реда и да усмирят въстанията. Дин-лингите често ходели на дълги походи в различни посоки на Азия: към Байкал и Урал, към Борахмапутра и Ировадия в Индия. Тези хора биха могли да изненадат дори най-важния владетел на Китай с бойното си изкуство, както и да го очароват с красивите си песни и свиренето на музикални инструменти. Хората от племето бяха дружелюбни и весели и за известно време живееха щастливо. И настъпиха смутни времена... Китайските семейни династии чуха, че отвъд Енисейските планини, в Хакасия, живее племето Дин-лин. Тези воини били толкова добри, че дори самият китайски император Ша-ин им се възхищавал. Черната завист пропълзя като змия в сърцата на тези хора. Страшен гняв заслепи китайците. И те решиха да унищожат народа Дин-лин завинаги, така че цялата слава на великите воини да отиде само при тях. Те събраха голяма, голяма армия и я изпратиха в района на Хакас, за да убият великите хора от племето Дин-лин. Но не успяха от първия път. Китайските войници не можаха да победят великите воини. Китайските командири бяха ядосани, че армията им беше победена от Динг-лингите и събраха съвет от най-умните командири. Те започнаха да мислят и мислят как да унищожат племето Дин-лин. Най-добрите военни командири не спаха много дни и нощи и измислиха хитър план за военни действия, за да победят този бунтовен народ. Те изпратиха своите китайски войници в малки диверсионни групи, за да открият тайната на силата на Динглините и да открият слабите места на великите хора. Но не напразно хората от Дин-лин бяха наречени велики. Воините на племето вече очакваха китайските „гости“ и бяха добре подготвени за тях. Бяха построени хитри капани: ями, капани, самолетящи стрели, огнени самоходни колесници и много различни странни съоръжения. И за втори път китайците бяха победени. Китайските водачи се ядосаха още повече и станаха по-черни от облак, по-ядосани от най-злия глиган. Те изпратиха вик до всички краища на страната си: който унищожи племето Дин-лин в Хакасия, ще живее добре до края на дните си и цялото му семейство и всички роднини до седмо коляно ще живеят добре. Три месеца няма новини. На четвъртия месец при китайските босове дойде дребен, хилав мъж с треперещи ръце и потрепваща глава. Така гальовно, умилващо прошепна нещо на ухото на самия главен шеф и си тръгна, само той се видя. Той изчезна, разтвори се, сякаш никога не е съществувал. Най-важният китайски военачалник започна да танцува от радост при тази новина. И той заповяда да събере дванадесет конвоя с подаръци. Заредете ги с нежна коприна, дантелени бродерии, фин китайски порцелан. И той нареди на най-красивите момичета в Китай да занесат тези колички в племето Дин-лин и да останат там завинаги. Заповедта е изпълнена точно от китайските войници. Конвоите са събрани, момичетата са изпратени. Подаръците бяха топло приети от семейство Динглинг. И оттогава в племето започнаха да се случват тъжни събития. Негодуванията и кавгите между съплеменниците му започнаха да унищожават предишната му сила. Завистта, злобата и ласкателството отслабиха властта му. Мина известно време и Великото племе на Динг-линги като цяло изчезна от лицето на Земята... Това, което не можа да направи голямата армия на Китай, направи един болен, хитър старец.